Район Кремиковци

РАЙОН „КРЕМИКОВЦИ" е един от 24-те района на град София и съществува като административно звено в системата на Столична община от 1978 г. Разположен е в Североизточна част на Столицата, в подножието на Стара планина и заема площ от 272,5 кв.км. Включва 10 населени места: кварталите – Враждебна, Челопечене, Ботунец, Кремиковци и Сеславци; селата – Горни Богров, Долни Богров, Яна и Желява; град – Бухово. През неговата територия минават реките Лесновска и Искър.

Населението на района според данни от преброяването през 2011 г. е 23 641 души. Жителите са заети предимно в леката промишленост, търговията, земеделието.
Структурата на образователната система на територията на район „Кремиковци" е оптимално организирана.
Има седем общински детски градини, от които пет са Обединени детски заведения, две Целодневни детски градини, филиал към една от тях и седмична детска ясла.
Общинските училища са седем на брой – две средно общообразователни училища, пет основни училища с два филиала.
В кв. Ботунец има филиал на ЦРД (център за работа с деца).
Културният живот в района се осъществява предимно от културните институции, намиращи се на неговата територия. Във всяко населено място има читалище, Дом на културата – гр. Бухово и Младежки дом в с. Яна. Дейностите им е насочена към всички възрастови групи и включва самодейни състави, клубове и групи по интереси. Застъпени са традиции, фолклор, съвременни танцови и певчески изкуства и театър.
Район „Кремиковци" има богато историческо минало. За това говорят и обявените за паметници на културата над 50 обекта с национално и регионално значение.
По живописните склонове на Стара планина, обгърнати в зеленина, са разположени много манастири – средища на духовната култура. Някои от тях са част от Софийската Мала Света гора. Това са: Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски, Буховските манастири „Света Мария Магдалина" и „Свети Архангел Михаил", и Кремиковският манастир „Св.Георги Победоносец".
Красивата природа и отдалечеността от забързания градски живот са предпоставка за превръщане на част от селищата в района в атрактивна дестинация за селски туризъм.

Транспорт:

Районът се обслужва от автобусни линии с номера 12, 14, 117, 118 и 119, тръгващи от Автогара "Изток" (последна спирка на трамвай № 22), както и  № 90. Подробна информация за разписанията може да откриете на сайта на "Център за градска мобилност"

Население:

Брой население според данните на Националния статистически институт от "Преброяване на населението и жилищния фонд" , проведено през 2011г.

Населено място Брой население към 2011г.
Бухово 2744
Горни Богров 1194
Долни Богров 1281
Желява 508
Яна 1207
кв. Ботунец 6113
кв. Враждебна и Чепинско шосе 4754
кв. Кремиковци 2996
кв. Сеславци 1130
кв. Челопечене 1714
ОБЩО: 23 641

 

Забележителности:

  • Кремиковски манастир Свети Георги

Кремиковски манастир "Свети Георги" се намира на 3 км северно от софийския квартал "Кремиковци", на южния склон на Стара планина. Куполът на новата църква се вижда отдалеч. За да стигнете до него, е необходимо да минете през главната улица на квартала, която преминава в път и ще ви изведе точно на паркинга пред манастира. Паркингът е голям и достатъчно широк за автобуси и по-голям брой автомобили.

  • Гробът на Димитър Стефанов Казака

Димитър Казака е четник от ботевата чета и неговият гроб, който се намира в близост до Кремиковския манастир е обявен за паметник на културата през 1979г.

  • „Светата вода"

Това е скално образувание с много красив изглед, където се смята, че тече светена вода

  • „Стъпката на Крали Марко“

Образувание навътре в планината, за което се смята, че е стъпка оставена от Крали Марко по време на преходите му през Стара планина.

  • Връх Готен

1295м най-високият в софийска планина

За туристите би било много интересен прехода от Кремиковци до село Локорско, също така и до Ябланица.Там можем да видим следните забележителсности:

  • Църквата „ Св. Николай“

Построена през XVII век. Притежава интересни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.

  • Една от резиденциите на Тодор Живков- ловен дом

Построена през периода 1979-1980г. и разположена на територия от около 5000 хектара. Собственост на резиденцията са и две езера подходящи за риболов, които са на разположение на почиващите по всяко време. В района при естествени условия се развъждат благороден елен, лопатар, сърна, дива свиня, които са предмет на ловен туризъм.

История, исторически събития, митове и легенди.

Една от най-интересните легенди разкавани по този край е свързана с т. нар. „ Света вода“.
Смята се, че по време на турското робство, когато българите били преследвани и убивани, а девойките били насилвани една девойка в опита си да избяга от турските изверги се хвърля от една скала и предпочела смъртта пред това да се даде на своите мъченици. От тогава от скалата потекла вода, за която се смята, че е свещена. Всеки посетител, който дойде на „Светата вода“ и си пожелае нещо от сърце и след това отпие от водата, то неговото желание се сбъдва. Именно тази легенда привлича много туристи, които вярват в силите на водата, а и гледката на скалата, която сякаш е прегърнала девойката е невероятна.

Друг интересен мит се носи и за скривалища в поднжието на планината, за които се смята, че са проходи, които достигали до резиденцията на Тодор Живков. Местните хора твърдят, че при евентуална война през този проход могат да избягат или да се скрият страшно много хора, защото има предположения, че той преминава през цяла Стара планина.

 

Булстат

№0006963270686

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"