Кметство Яна

с. Яна

гр. София, с. Яна, ул. „Васил Левски" № 24, п.к. 1805
тел. 02/ 994 23 34
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
кмет: Георги Добрев Тасков
старши специалист: Елеонора Миткова Ангелова

Обществени институции:

• 116 ОУ „Паисий Хилендарски", ул. „Васил Левски" № 32

• Филиал на ЦДГ №47 с. Горни Богров, ул. „Райна Княгиня" № 4

• НЧ „Хубава Яна-1926", ул.„Мургаш" №11

• Здравен център, ул. „Васил Левски" № 24

• Пощенска станция, ул. „Христо Ботев" № 15

Културни паметници и забележителности:

• Римско селище - оброк„ Св. Троица
• Параклис „Св. Никола"
• Параклис „Св. Димитър"
• Праисторическо селище, м. „Урсул"
• Праисторическо селище, м. „Чойна"
• Три надгробни могили /Янини могили/
• Нов оброк „Св. Димитър"
• Паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944- 1945г.
• Паметник на загиналите в Първата световна война
• Паметник на загиналите в Балканската война 1912- 1913 и Междусъюзническата война 1913

Село Яна се намира в източната част на Софийското поле на 20 км. от гр. София в първото земно стъпало на Стара планина .
Според легенда, Софийското поле е било езеро, покрай което живеели две сестри – Яна и Бояна, и един брат – Сеслав, на чиито имена има кръстени селища. Има и втора версия за произхода на името на селото. Предполага се, че то идва от името Ана, което е име на черквата "Св. Ана", датираща от 1734 г.
Местата около селото са обитавани още от първобитните хора, останки от които има в местностите "Урсул","Доло","Жиро" и "Чойна".
На 3 км южно от селото се намират 4 големи могили с хлътнали върхове – "Яненски могили", датиращи от римско време.
През X век е изградена Църквата "Св. Троица", идентична с Църквата "Св. Йоан Кръстител" в гр. Несебър. В последствие е разрушена и на нейно място е изграден параклис.
В миналото, при параклиса "Св. Никола" /при големия камък с грубо контурно очертание на орел – навярно идол и очертан прост кръст/ цялото село се е събирало на рибен курбан.
По време на Руско-турската освободителна война, по пътя си от Плевен за София, армията на руския ген. Веляминов отсяда в с.Яна на ул. "Димитър Стоичков", където в момента има паметна плоча.
Между 1937 и 1947год. е построено първото училище с четири класни стаи, а с увеличение ръста на населението през 1960 година е построена сградата на сегашното училище.

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"