Кметство Кремиковци

кв. Кремиковци

гр. София, кв. Кремиковци, ул. "Радивоя" № 6
тел. 02/ 994 70 34
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
главен специалист: Даниела Йорданова
старши специалист "АОН": Божанка Стоянова

Обществени институции:

  • 156 ОУ„Васил Левски”, ул. „Белите брези”
  • ЦДГ №146 „Звездица”, ул. „Белите брези”, бл.№11
  • СДЯ №38, ул.”Снежанка” № 40
  • НЧ „Светлина Кремиковци 1906”, ул.„Радивоя” №2
  • Здравен пункт и аптека
  • Пощенска станция
  • Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи

Културни паметници и забележителности:

  • Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец” – част от Софийската Мала Света гора
  • Църква „Св. Петка”
  • Гроб – Паметник на Димитър Стефанов – Казака /Ботев четник/
  • Паметник на загиналите в борбата за свобода


Квартал Кремиковци е разположен в североизточната част на София и се намира на 19 км. от столицата.
Името на някогашното село Кремиковци идва от многото кремъци, които са намерени по тези места при разкопките на праисторически селища. То е предавано различно: Киремиковча, Керемиковче, Киремиковци. Откритите останки, оръдия на труда и съдове /питоси/ за съхранение на житни растения говорят за възможността селото да е съществувало още преди 6-7 хиляди години. Кремиковци се споменава в документ от османското владичество, датиран през 1550 година, откъдето научаваме, че селото е било тимар /поземлено владение на висш чин от държавния и военния апарат/, което показва, че е едно от големите селища по онова време. Страница от многовековната история на селото записва и едноименният манастир – Кремиковският, намиращ се на половин километър северно в подножието на Стара планина. Манастирската черква „Свети Георги” е забележителен паметник на средновековната култура и изкуство. В близост до манастира се намира паметникът на убития по тези места Ботев четник и втори знаменосец в четата Димитър Стефанов – Казака. Има предание, че в Кремиковци е идвал и Апостолът на свободата Васил Левски, за да основе революционен комитет. С него се е срещал местният поп Стамен, който по-късно след обесването на Левски открива в собствения си дом първото училище в селото. Днес, то носи името на Апостола и представлява съвременна сграда, отговаряща на всички изисквания за провеждане на пълноценен учебен процес. Реновирани са детската градина и детската ясла. Има новоизградена детска площадка, която е предпочитано място от по-малките деца. Намиращият се в близост до Кремиковския манастир „Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи” се ползва от различни институции за обучения и преквалификационни курсове. Базата предлага възможности както за организиране на мероприятия, така и за отдих и почивка през горещите летни дни.

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"