Кметство Долни Богров

с. Долни Богров

гр. София, с. Долни Богров, ул. 1-ва, №31, п.к. 1855
тел. 02/ 994 62 88
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
кмет: Пламен Колев
старши специалист: Силвия Григорова Иванова

Обществени институции:

• ОДЗ №140, ул. 10-та, №27

• НЧ „Св.Св.Кирил и Методий-1927", ул. 1-ва, №11

• Здравен пункт, ул. 1-ва, №31

• Пощенска станция, ул. 1-ва, №31А

Културни паметници и забележителности:

• Църква „Св. Тодор Стратилат"

• Манастир „Св. Петър и Павел"

• Стар турски мост

• Паметник на загиналите в Отечествената война 1944-1945

Село Долни Богров се намира в Софийското поле и е разположено на 13 км източно от град София.
Названието „Долни Богров" за първи път се споменава в турски документи /Андреев,Ст. и др. „Турски извори за българската история", София, БАН, 1986/, и е пряко свързано с историята на с. Горни Богров. През 1452г. се споменава за Големо и Мало Богрова; през 1577г. - Горно и Долно Богрова, а от 1762г. - Горни и Долни Богров.
Има две версии за това как се е образувало с. Долни Богров.
Според едната жителите му идват от село Плана, Софийско и се заселват до пътя, свързващ София с Орхание /дн. Ботевград/.
Втората версия е, че населението е било от бегълци по времето на потурчването в Родопите. В началото се установили при с.Герман, а след това – до Ботевградско шосе.
Смята се, че близостта на селото до пътя е била предпоставка за чести нападения от страна на турците и поради тази причина жителите му се разделят и така създават днешните селища Долни и Горни Богров. Предполага се, че това разделяне е станало в първите години от османското владичество. По обичаи, говор и облекло /има се предвид старата шопска носия/ жителите на двете селища се различават от останалите съседни села, което показва, че са били едно село. За да се различават едно от друго, селищата са наречени Големо Богрова и Мало Богрова.
Макар и непотвърдено, е разпространено схващането, че етимологията на името „Долни Богров" е свързана с названието „Божи ров".
По време на робството турски бей с името Осман получава като награда за добра служба от султана земите непосредствено до Долни Богров от източната му страна. Първоначално имотите му били обработвани от жителите на Д. Богров под формата на ангария, а по-късно от непокорни българи от други населени места, които били изпращани за наказание да му работят като аргати. Беят им раздал земя и така се създало село Кациляне, разположено непосредствено до с. Долни Богров.
След 1944 г. двете селища са обединени в едно село с наименование Долни Богров.

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"