Условия за достъп до обществена информация в район “Кремиковци”

Дейността по приемането, регистрирането, разглеждането и изготвянето на отговор или решение по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се организира, координира и контролира от секретаря на района, заместник-кметовете и юрисконсулт . 

Заявленията за достъп до обществена информация се регистрират със специален индекс в звеното за административно обслужване (ЗАО). Получените заявления се оставят без разглеждане, ако не съдържат данните по чл. 25, ал.1, т.т.1, 2, 4 от ЗДОИ, а в противен случай – ако ги съдържат – се разглеждат в 14-дневен срок, след датата на регистрирането им.

В случаите, когато исканата информация не е точно и ясно формулирана или е формулирана много общо, изпълнителят уведомява заявителя за това лично срещу подпис или с писмо, изпратено по пощата с обратна разписка. Ако заявителят не уточни предмета на исканата информация в срок от 30 дни от получаване на писмото за уточняване, заявлението се оставя без разглеждане и се архивира. Срокът за разглеждане започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата информация.

Срокът за разглеждане може да бъде удължен с не повече от 10 дни, когато исканата информация е в голям обем, като за удължаването на срока изпълнителят уведомява писмено заявителя.

Срокът за разглеждане може да бъде удължен с не повече от 14 дни, когато исканата информация се отнася до трето лице. В 7-дневен срок от регистрирането на заявлението, изпълнителят е длъжен да поиска изрично писменото съгласие на третото лице за предоставяне на исканата информация. В случаите, когато не е получено съгласие в посочения срок или при изричен отказ да се даде съгласие, изпълнителят може да предостави исканата информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице. В решението изпълнителя е длъжен да спази точно условията, които третото лице е дало при съгласие за предоставяне на отнасящата се до него обществена информация.

Не се иска съгласие от третото лице, когато то е задължен субект по ЗДОИ и отнасящата се до него информация е обществена информация.

Когато район “Кремиковци” не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, изпълнителят препраща заявлението в 14-дневен срок от получаването му към съответния орган. За препращането на заявлението изпълнителят уведомява писмено заявителя.

Когато район “Кремиковци” не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, изпълнителят в 14-дневен срок от получаване на заявлението, уведомява за това заявителя.

Писмените отговори по ЗДОИ се подписват от кмета на района, регистрират се в ЗАО и се изпращат до заявителя. В решението, с което се предоставя достъп до обществена информация, задължително се посочват:

  • степента на осигурения достъп до исканата обществена информация;
  • срокът, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
  • мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
  • разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация;

В решението могат да бъдат посочени и други органи, които разполагат с по-пълна информация.

Решението за достъп до обществена информация се връчва лично срещу подпис на заявителя или се изпраща по пощата с обратна разписка.

Достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ.

Решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се подписват от кмета на района, регистрират се в ЗАО и се изпращат официално до заявителя. В решението за отказ задължително се посочват правното основание и фактическото основание за отказ по ЗДОИ, датата на приемане на решението и редът на неговото обжалване. Решението за отказ се връчва лично срещу подпис на заявителя или се изпраща по пощата с обратна разписка.

Изпълнителят на услугата “Достъп до обществена информация” подготвя предоставянето на исканата информация във формата, посочена от заявителя. Достъп до обществена информация може да се предостави в една или повече от следните форми:

  • преглед на информацията-оригинал или копие;
  • копия на хартиен носител;
  • копия на технически носител;
  • устна справка.

Изпълнителят на услугата предоставя достъпа до обществена информация във форма, различна от заявената, когато:

  • за исканата форма няма техническа възможност;
  • исканата форма е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;
  • исканата форма води до неправомерна обработка на информацията или до нарушаване на авторски права

Тук може да изтеглите:

1. Бланка-образец

2. Заповед на МФ за цените на носителите, на които се предоставя информацията

3. Заповед №РД-09-074 на кмета на р-н Кремиковци относно ДОИ

4. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2010 година

5. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2011 година

6. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2012 година

7. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2013 година

8. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2014 година

9. Годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в район "Кремиковци" през 2015 година

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"