Защита на личните данни

Задължителна информация за правата на лицата по защита на личните данни

Обща информация

Считано от 25 май 2018г. Регламент (ЕС) 2016/679 (General Data Protection Regulation - GDPR) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 годин относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните.

Регламентът урежда правата и задълженията по защита на личните данни на физическите лица от всички държави членки на ЕС.

Столична община – Район „Кремиковци“ в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, ал.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 осъществява дейността по събиране, обработване и съхранение на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.

Информация относно Администратора на лични данни

Наименование:                                              Столична община – Район „Кремиковци“

Седалище и адрес на управление:                       гр. София – 1870, кв. Ботунец,

                                                                       ул. „Челопешко шосе“ №   267, вх. Б

Данни за кореспонденция:                           гр. София – 1870, кв. Ботунец,

                                                                       ул. „Челопешко шосе“ №   267, вх. Б

Телефон:                                                        02 994 54 91

Web site:                                                        http://kremikovci.org/

Координати за връзка с длъжностното лице по защита на личните данни

Име:                                                                Цена Маврова

Данни за кореспонденция:                           гр. София – 1870, кв. Ботунец,

                                                                       ул. „Челопешко шосе“ №   267, вх. Б

Телефон:                                                        02 994 54 91, в. 283

Web site:                                                         http://kremikovci.org/

E-mail:                                                            Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Цели на обработването, за които са предназначени личните данни

Столична община – Район „Кремиковци“ събира, обработва и съхранява Вашите лични данни въз основа на нормативно установени задължения и/или в изпълнението на задачи от обществен интерес и в съответствие с чл. 6 ал. 1 от Регламент 2016/679.

Подаване на жалба

В случай на установяване нарушаването на Вашите законни права и интереси, имате право да подадете жалба до Комисията по защита на личните данни.

Наименование:                                              Комисия за защита на личните данни

Седалище и адрес на управление:                        бул.“Проф. Цветан Лазаров“ № 2, гр.София - 1592

Данни за кореспонденция:                           бул.“Проф. Цветан Лазаров“ № 2, гр.София - 1592

Телефон:                                                        02 9153 518

Web site:                                                         www.cpdp.bg

E-mail:                                                             Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Право на достъп

Имате право на достъп до своите лични данни като изисквате и получавате информация за тяхното обработване.

Предоставянето на достъп до информацията за обработването на Вашите лични данни е безплатно, като Столична община си запазва правото да наложи административна такса, в случай на повторяемост или прекомерност на исканията.

Коригиране, изтриване („да бъдеш забравен“) и ограничаване обработването на данни

Имате право да коригирате личните си данни при установяване на неточност, както и право на възражение за обработване на Вашите лични данни.

Вие имате право да поискате от Столична община изтриване на личните Ви данни, когато е налице някое от посочените основания:

  • Личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събирани или обработвани по друг начин в случаите когато нормативен акт не налага тяхното срочно съхранение;
  • При оттегляне на съгласието си в случаите, когато нормативен акт не налага тяхното срочно съхранение;
  • Вие възразите срещу обработването на свързаните с Вас лични данни и не е на лице законово основание за тяхното обработване;
  • Личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на ЕС или правото на държава членка, което се прилага спрямо Столична община – Район „Кремиковци“.

Столична община – Район „Кремиковци“ няма основание да заличава лични данни, които са нормативно определени и следва да се съхраняват в законовите срокове.

Имате право да изискате Столична община – Район „Кремиковци“ да ограничи обработването на свързаните с Вас лични данни, когато:

  • Оспорите личните данни, за срок, който позволява на Столична община – Район „Кремиковци“ да провери точността на личните данни;
  • Обработването е неправомерно, но Вие не желаете личните Ви данни да бъдат изтрити, а само използването им да бъде ограничено;
  • Столична Община – Район „Кремиковци“ не се нуждае повече от личните данни за целите на обработването, но Вие ги изисквате за установяването, упражняването или защитата на свои правни претенции;
  • Възразили сте срещу обработването в очакване на проверка дали законните основания на Столична община – Район „Кремиковци“ имат преимущество пред интересите Ви.

Правно основание за обработването

Административните услуги, които предлагаме изискват обработване и съхранение лични данни, които са минимизирани. Тези данни са необходими за да бъде обработена и изпълнена съответната услуга според нормативната уредба на Република България и Европейския Съюз. Столична община – Район „Кремиковци“ събира личните данни за конкретни, легитимни цели и личните данни не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели.

Срокове за съхранение на личните данни

Многообразието от услуги, които Столична община – Район „Кремиковци“ предоставя, изисква и различен срок за съхраниение на лични данни на хартиен/електронен носител, чиито критерии са определени от нормативната уредба в страната, а за останалите е приложим „Номенклатура на делата със срокове на съхранение на Столична община“- Район „Кремиковци“.

Столична община – Район „Кремиковци“ съхранява лични данни по силата на приложимото законодателство съгласно предвидения срок.

Получатели или категории получатели на лични данни

Категориите получатели на лични данни, които Столична община предоставя извън организацията:

  • На публични органи (Национална Агенция по приходите, Национален осигурителен институт, Министерство на Вътрешните работи, органи на съдебната власт, контролни органи, органи на местното самоуправление и т.н.)
  • На обработващ лични данни (физическо или юридическо лице, което обработва личните данни от името на Столична община и по негово нареждане или възлагане)

Принципи при събирането, обработването и съхраняването

При обработката, събирането и съхраняването на лични данни, Столична община – Район „Кремиковци“ се ръководи от следните принципи:

  • Законосъобразност, добросъвестност и прозрачност;
  • Съотносими с целите на обработка и свеждане до минимум на събираните данни;
  • Ограничение на целите на обработване;
  • Точност и актуалност на данните;
  • Ограничаване срока на съхранение на документи с лични данни;
  • Цялостност и поверителност на обработването и гарантиране на подходящо ниво на сигурност на личните данни

Други

Столична община – Район „Кремиковци“ не събира и не обработва лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, както и обработването на генетични и биометрични данни, данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физически лица.

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"