Гробищни паркове и погребално - обредна дейност

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ,

Съгласно Наредбата за гробищни паркове и погребално - обредната дейност
на територията на Столична община,
приета от Столичния общински съвет през 2007г.,

Гробищните паркове са обществени терени със специално предназначение. Те са публична общинска собственост по силата на чл.3, ал.2, т.2 от Закона за общинската собственост.
На територията на Столична община действат следните общински гробищни паркове:

1. Централен Софийски гробищен парк;
2. Гробищни паркове: "Малашевци", "Бакърена фабрика", "Горна баня", "Княжево",  "Драгалевци",  "Симеоново", "Дървеница".
3. Гробищни паркове, в населените места включени в границите на столичните райони „Сердика", "Искър", "Витоша", "Овча купел", "Връбница", "Нови Искър", "Кремиковци", "Панчарево" и "Банкя", които се управляват и опазват от кметовете на райони или упълномощени от тях лица.

В гробищата на населените места, включени в границите на район „Кремиковци”, се погребват починали техни жители, с постоянна регистрация в съответното населено място.
В гробищните паркове и гробища на територията на Столична община могат да бъдат погребвани и лица, които към датата на смъртта им са временно пребиваващи, с друга адресна регистрация, ако погребването им в гробище по тяхното местожителство е невъзможно или много затруднително. В тези случаи, наследниците на покойника ползват гробното място само при условие, че заплатят определената такса.

Предоставянето на нови гробни места в гробищните паркове по т. 3 става само с разрешение на кмета на района или упълномощено от него длъжностно лице, пряко отговарящо за гробищните паркове.

Погребенията се извършват не по рано от 24 часа и не по късно от 48 часа от установяването на смъртта. Близките на починалото лице са длъжни веднага след констатирането на смъртта от компетентно медицинско лице, да уведомят длъжностните лица по гражданско състояние в кметството като представят медицинското свидетелство за настъпилата смърт и личната карта на покойника за съставянето на смъртен акт.

С полагането на покойник в нов гроб, или на урна с пепелта му в нов урнов гроб, за наследниците му по закон се поражда правото на гробоползване.

Правото на гробоползване при полагането на покойник в нов гроб се погасява след изтичането на минималния санитарно необходим срок – 8 години от датата на погребението, при положение, че преди това то не е било продължено. Правото на гробоползване в този случай е безплатно.

Правото на гробоползване е срочно и безсрочно.

Срочното право на гробоползване, след изтичане на санитарно необходимия минимум, се придобива за срок от 15 години, след заплащане на регламентираната в ЗМДТ и определена в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община на СОС такса в размер на 155,00 лв. То може да се продължава периодически при условие, че преди изтичането на предшестващия срок, правоимащите лица са заплатили съответната такса.

Безсрочното право на гробоползване може да се придобие от ползватели с редовно поддържани гробни места, благоустроени с трайни надгробни символи, след заплащане на такса в размер на 570.00 лв. съгласно Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги предоставяни от Столична община. Заплащането на определената такса за безсрочно право на гробоползване се допуска след изпълнение на посочените условия.

Районният кмет може да разреши възмездното продължаване на правото на гробоползване и след изтичане на срока, ако се увери, че просрочването на плащане на определената такса се дължи на уважителни причини и гробното място е поддържано и благоустроено с траен надгробен символ.

Полагането на друг покойник в съществуващ гроб не се разрешава преди изтичането на минималния санитарно необходим срок (8 години) от предишното погребение. Това ограничение не се прилага за урнополагане.

Ако покойникът или неговите наследници по закон притежават право на гробоползване, районната администрация няма задължение да осигури ново гробно място.

Правото на гробоползване обхваща:

1. Извършване на последващи погребения в него по реда и при условията на тази Наредба;
2. Поставяне  на трайни надгробни  символи:  паметник, рамка, фотокерамични портрети с лика и изписване името на покойника с датите на раждането и смъртта му;
3. Засаждане само на нискостеблени растения.
4. Извършване на траурни и възпоменателни обреди.

Когато правото на гробоползване не е било продължено чрез внасяне на съответната такса, гробното място се предоставя за нови погребения с писмено разпореждане районния кмет. Останките от погребания се изваждат и заравят в общ гроб.

С пълния текст на Наредбата можете да се запознаете в кметството или на сайта на Столичния общински съвет - www.sofiacouncil.bg

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"