Народно читалище „Светлина – Кремиковци 1906“

Народно читалище „Светлина – Кремиковци 1906"
град София квартал Кремиковци.
Носител на орден „Кирил и Методий" II степен.

адрес: гр. София кв. Кремиковци ул. „Радивоя" № 2
СЕКРЕТАР: Йорданка Божинова Кирилова
тел: 0884 70 70 92
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

НЧ „Светлина – Кремиковци 1906" е създадено през 1906 година. Началото му е поставено от кремиковчанина Павел Логаторски – учител в софийското училище „Антим I", като подвижна селска библиотека. Всяка събота той донасял от София в торба книги, които раздавал на любознателни младежи. Приобщил около себе си кремиковските учители, организирали вечеринки, седенки, театрални постановки.Довеждал лектори по различни селскостопански и здравни въпроси. Заедно с другите читалищни деятели е подготвил устав на съюза на читалищата в софийска околия.
Сградата на читалището е монолитна, с разгъната застроена площ 3564 м2 и 2500 м2 прилежащи площи. Читалището разполага със салон и сцена с 450 места оборудвана с 36 бр. чиги за декори, подвижен осветителен мост, малък салон със 100 места, 5 зали с общо 70 места, репетиционна зала и 19 стаи.
На втори етаж се намира библиотеката, чийто основоположник е Илия Логаторски. Той живеел и работел в град София и всяка неделя носел книги за просвещение на будните младежи в родното му село. Нямало установено помещение, затова книгите се давали от ръка на ръка – подвижна библиотека. Преди всичко е донасял книжнина за земеделието и животновъдството, класически произведения от наши, руски и западноевропейски писатели. Днес фондът на библиотеката наброява около двадесет и пет хиляди библиотечни единици от всички отрасли на знанието.
През 2009 година печели проект по програма „Глоб@лни библиотеки - България" и е оборудвана с компютърна техника и мултимедиа.
От 2007 година в дните около 6 май – Гергьовден в кв. Кремиковци и на Кремиковския манастир се организира Младежки международен фестивал „Гергьовско веселие", който с всяка изминала година добива все по-голяма популярност.
Много от традиционните обичаи, които се пресъздават по празниците от фолклорните групи, са заснемани и показвани по БНТ, БТВ, Нова ТВ, ББТ, СКАТ.

Дейности:
В читалището работят 17 художествени колектива
-Групи за обучение по народни танци в ЦДГ № 146
-Подготвителна група детски танцов състав
-Детски танцов състав „Кремиковче"
-Младежки танцов състав „Кремиковци"
-Детска певческа група "Кремена" – 2 групи
-Младежка певческа група „Кремена"
-Вокална формация „Ехо от стария Балкан"
-Тамбурашки оркестър
-Куклен състав
-Детска и Младежка танцова формация „Фул денс" /2 групи/
-Детска, Младежка и Женска певческа група за изворно народно творчество /3 групи/
-Група за народни обичаи
-Група за забавни песни

Колективи с временна дейност:
-Омладжийска група
-Лазарски групи
-Коледарски групи

Кръжоци и групи 12 броя:
1.Клуб на „Краеведа"
2.Клуб на „Читателя"
3.Клуб на „Любителите на народното творчество
4.Клуб на „Самодееца"
5.Клуб на „Родолюбеца"
6.Клуб на „Пенсионера"
7.Клуб на „Съхранение и въздигане на духовните и културно-исторически ценности на „Кремиковци"
8.Клуб за народни хора
9.„Ромски клуб"
10.Информационен клуб"
11.Клуб на „Семейството"
12.Клуб на „Младия еколог"

Школи:
Школа по английски език
Школи по изкуствата: спортни танци, пиано, китара, модерни танци в ЦДГ №146

Галерия Читалище Кремиковци

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"