Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1926” кв.Враждебна

Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1926"
гр.София кв.Враждебна ул.8, № 47
Елена Божкова – секретар
тел.0898467909
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

За начало на организирана читалищна дейност се приема 26.05.1926 год. Основател е учителят Илия Влъчков.В миналото читалището е имало библиотека, битов оркестър, театрална трупа, танцов състав и певческа група за автентичен фолклор. Читалището се е помещавало в една от стаите на училището.
Новата сграда на читалището е построена 1960 год. Тя е масивна двуетажна сграда. На първия етаж се намира салон с 240 места със сцена, зала за ритуални чествания, съблекалня, репетиционна. На втория етаж има библиотека със 17 000 тома художествена литература, зала за пиано и канцелария. Чрез реконструкции е направена малка зала, музейна етнографска колекция и гардеробна.

Основни дейности: Музейна дейност, Клуб на краеведа, Литературен клуб, Шахматен клуб, Спортен клуб, Художествена дейност, която включва:
-Танцови формации за народни танци – 2
-Детска певческа група
-Младежка певческа група
-Временни групи – лазарски и коледарски

Участия: Международен фестивал „Разиграно оро 2011"- Охрид, Македония, Международен фестивал в гр.Олава - Полша, Фестивал на дружбата Руан-Франция, „Нишавски хоровод" Димитровград - Сърбия, „Белият щъркел" – Мрамор, „Шопски наниз"-Костинброд, „При шопите" Казичене, „Гергьовско веселие"Кремиковци, Празник на младите таланти"Ритъм, багри, настроение" Кремиковци, „Шопска песен" Локорско,"Шопска пролет" Локорско, „Млади звезди" София, „На оро у Бухово" Бухово, „Да целунем хляба" Враждебна, „Лютика" – празник на Враждебския червен лют пипер, „На хоро в Бояна" Бояна, „Дръж се земьо, шоп те гази" Кремиковци, Коледна фиеста-Столична община, Фестивал на фронтовата песен „Альоша", Национален фолклорен фестивал „Орфеево изворче" и „Орфеева дарба", „Пауталия"Кюстендил, Национален събор Копривщица, Фестивал Бергама-Турция, Литературни проекти-„Между бога и огъня", „Лютика", „На глътки пих съня за теб", „Предизвикани диалози", „Тя и той", „Живот от песни, песни за живот", „Нощни пеперуди"

Награди и отличия: Орден"Кирил и Методий" I , Носители на 10 златни медала от Националния събор за народно творчество – Копривщица, Гранд При„Еврогрейд", Първи места от „Младежта твори" „Белият щъркел" „При шопите" и много други фестивали, участия в телевизионни и радио предавания, открити уроци по фолклор и литературни четения
Читалището разполага с пиано, компютър, принтер и музикална уредба.

Работа по проекти: Великденски празник „Да целунем хляба", Празник на Враждебския пипер, Проект за мобилност към комисията за младежта и спорта на Столична община, допълващи субсидии и апликационна форма.

Традиционни празници: 21.01. – „Бабин ден", 06.02. – „Джамал", „Лазаруване", 11.05. – Курбан на параклиса „Св.Св.Кирил и Методий", Събор на квартала – Последната неделя от месец септември, Фамилни курбани на оброчищата на брестовете на Враждебна, „Коледуване"

Галерия Читалище Връждебна

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"