Народно читалище „Просвета”- гр.Бухово 1904

Народно читалище „Просвета"- гр.Бухово 1904
гр.Бухово, ул."Атанас Спасов" № 14
Ювелина Петрова Владова - секретар
тел. 0884 707116
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

За начало на организирана читалищна дейност се приема 04.12.1904 год., за което свидетелства квитанция за платен членски внос.Основател е учителят Христо Тотев Пенков. В миналото читалището е имало библиотека, битов оркестър, театрална трупа, танцов състав и певческа група. По време на войните дейността му е била прекъсвана и възстановявана. През 1956 год.тогавашните власти и ДСО „Редки метали" построяват Дом на културата и цялата читалищна дейност се влива там. Читалището остава да функционира юридически, с дейност само на националните празници. От 1984 година то възобновява дейността си. С възстановяване на читалищната дейност възниква въпросът за читалищна сграда. Местното население, подкрепено от институциите, започва събиране на средства за изграждане на Дом-паметник „Никола Бонев" и етнографски музей. Сградата е построена и до днес читалището се помещава в нея.
Тя е масивна двуетажна сграда. На първия етаж е Музейна етнографска колекция от 5 зали, която е регистрирана в Министерство на културата и притежава над 800 експоната от бита на местното население. На втория етаж има зала, канцелария и съблекалня.
Основни дейности: Музейна дейност, Клуб на краеведа, Забавачка-малка и голяма група, Художествена самодейност, която включва:
-Танцови формации за модерни, характерни и съвременни танцови техники
-Танцов клуб за народни танци
- Детска певческа група
- Група за народни и църковни обичаи
- Временни групи на лазарки и коледари
Участия: Национален събор за народно творчество в Копривщица, Национален фолклорен фестивал „Пауталия", "Орфееви празници", Международен фестивал за кукерски игри и зимни празници, Фолклорен фестивал „Чичо Стоян", Голямата танцова награда на София, "Младежта твори", Републикански турнири по хип-хоп, Фестивали за танцово шоу, Танцов фестивал в Топловене-Румъния, Международен детски етнофестивал „Децата на Балканите заедно", Световно първенство по хип-хоп в гр.Велика горица –Хърватска, Европейско първенство в гр. Копер-Словения и др.
Награди и отличия: Орден „Кирил и Методий" ІІ степен, Носители на националната купа по хип-хоп за 2011 и 2012 година, 7 златни и 13 сребърни медала от Националния събор за народно творчество – Копривщица, златни медали от танцови и хип-хоп фестивали.
Читалището разполага с пиано, лаптоп, принтер и музикална уредба.
Работа по проекти: Проект за развитие на танцовото изкуство по приоритет 9 на Столична община, Проект „Децата на район Кремиковци за София І,ІІ,ІІІ.Проект за мобилност към Комисията за младежта и спорта на Столична община, допълващи субсидии и апликационна форма.
Библиотечен фонд: 550 бр. дарени книги.
Традиционни празници: Богоявление, Бабинден, Петльовден, Трифон Зарезан, Лазаруване, "На оро у Буаво", Ден на християнското семейство, Коледа и др.

Галерия Читалище Бухово

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"