Народно читалище „Мургаш-1929” - с. Желява

Народно читалище „Мургаш-1929"
с. Желява, ул. „Александър Стамболийски" №16
Даринка Пешева – библиотекар-0884707193;
Цветелина Петрова – секретар-0884707189;
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Народно читалище „Мургаш-1929" е основано на 28.02.1929 година и е основният културно-информационен център на село Желява. В зората на своята история читалището се е помещавало в различни частни къщи, като първо започва набирането на книжния фонд от дарения и успоредно с това се развива и художествената самодейност. Представяни са театрални постановки, организирани са вечеринки, „Лазаруване" и „Коледуване", приходите от които са заделени за нуждите на читалището. Така се развива четири десетилетия до 1959 година, когато започва строежът на сегашната сграда. През 1969 година сградата е открита, и читалището започва своя пълноценен живот, с новооткрита библиотека и създаване на нови самодейни колективи.
Сградата е масивна двуетажна 890м2 с прилежащи площи 10м2.
На първия етаж са разположени: голям салон с балкон и сцена за 250 места; зала за 40 места; малък салон с 30 места; гримьорна; тоалетни.
На втория етаж се намират: библиотека, разположена в две помещения; стая, в която се намира реквизита на читалището; читалищна музейна сбирка-обществена колекция „Паметта и културно-историческото наследство на село Желява" – в две помещения; складово помещение;
През 2006 година бе направен ремонт на фасадата на сградата, а през 2008 година цялостен ремонт на покрив, смяна на цялата дограмата, ремонт на музея и тоалетните. 2013г. – ремонт на терасата на библиотеката.

Дейности и отличия:
„Женска певческа група за автентичен фолклор", чиято дейност не е прекъсвала през годините. През 1981 година печелят златен и сребърен медали от Националният събор в Копривщица. През 1985 и 1991година имат записи за Националното радио, а 1998година заедно с Детската певческа група имат записи за издаване на аудио касета от Института по Фолклористика към БАН.
„Детска певческа група за автентичен фолклор" има отличия от Републикански фестивал 1989 година, Националния събор в Копривщица 1991 година и „Орфеевите празници" в Смолян през 1992година.
Танцов състав „Желява", в момента с ръководител с Цветелина Минкова има участия в районни, национални и международни празници и фестивали, и множество спечелени купи, медали, плакети, дипломи и грамоти.
Група за модерни танци „Звезден денс" с ръководител Надежда Данаилова
Празници обичаи и чествания:
Народно Читалище „Мургаш-1929" има и своя фолклорен празник „Желявска Цветница", първото му издание е от 1989 година и от тогава се провежда всяка година на християнския празник Цветница. Други празници, които се отбелязват са: Бабинден, Баба Марта, Пресъздаване на обичая Лазаруване из къщите в село Желява, 24 май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост, събор на село Желява, който се провежда съботата след Спасовден, 1 ноември – Ден на народните будители, пресъздаване на обичая Коледуване из къщите на село Желява. В културния календар на читалището присъстват и честванията: 2-ри юни – в местността Мерова поляна на лобното място на Ботевия четник Ангел Тодоров; Димитровден, честване на загиналите желявци във войните.
В НЧ „Мургаш-1929" има читалищна библиотека, която разполага с 8446 тома книги. По Програма „Глобални библиотеки-България" етап 2009 библиотеката е оборудвана с 3 настолни компютри, мултифункционално устройство и проектор с екран. След откриване на информационния библиотечен център посещенията в библиотеката се увеличиха. Тя разшири своят обхват от дейности , като се превърна в по-привлекателно място за нашите читатели. Вече се предоставят безплатен пакет от услуги за посетителите: работа с компютър, достъп до интернет, провеждат се и обучения по компютърна грамотност. Посетителите са от различни възрасти, а с повечето посещения се увеличиха и читателите. Читалищният библиотекар редовно посещава организирани обучения и форуми-срещи по програма „Глобални библиотеки – България"
Читалището разполага и с аудио уредба, телевизор, DVD, принтер;

Работа по проекти:
През 2013 година по Столична програма „Култура" Направление 9 с проект „Моето село, моето семейство, моите приятели", организирахме детски празник по повод 1-ви юни Международния ден на детето на детската площадка в село Желява.
През 2011 година по Столична програма „Култура" Приоритет „Мобилност" с проект „Представяне на българските народни обичаи в Р. Македония"организирахме турне на самодейците от НЧ"Мургаш-1929" по покана на дружество „Хоризонти".
По програма „Апликационни форми" на Столична дирекция „Култура организираме пролетният фолклорен празник „Желявска Цветница".
През 2008 година по „Апликационни форми" на Столична дирекция „Култура" организирахме районен празник „Димитровден- ден на загиналите във войните Желявци".
През 2008, 2010 и 2011 година сме одобрени по допълваща субсидия към Министерство на културата за закупуване на библиотечен софтуер, книги и за художествено творческа дейност.
През 2007, 2008 и 2012 година сме одобрени с проекти към министерство на културата по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност"с помощта на които сме обновили библиотечната колекция.
През 2007 година по проект „Гергьовден – Божи ден" към Национален фонд „Култура" пресъздадохме обичаят Гергьовден на площада в село Желява.
През 2005 година реализирахме проект „Възстановяване и запазване на автентичният фолклор на село Желява" към национален фонд „Култура".

Галерия Читалище Желява

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"