Народно читалище „Мироско Райчев 1927" - Горни Богров

Народно читалище „Мироско Райчев 1927"
с.Горни Богров, ул."Ал.Стамболийски" №1
Станка Петрова Коларова – секретар
тел. 0884 796 016
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Читалището е създадено през м.ноември на далечната 1927 г. по инициатива на писателя Елин Пелин, който подарява 36 тома свои книги, с които се слага началото на читалищната библиотека. Първоначално то се е казвало „Елин Пелин", а през 1959 г. е преименувано на „Мироско Райчев".
Патронът на читалището е бил библиотекар, председател, сценарист и главен изпълнител в театралните постановки.
През годините са се развивали театрален, хоров и танцов състави, естраден оркестър, битов хор, сатиричен състав.
Народно читалище „Мироско Райчев 1927" е отличено с диплом с позлатен вимпел и орден „Кирил и Методий" втора степен.

Читалището се помещава в монолитна двуетажна сграда със застроена площ 405 кв.м. На първия етаж е разположен салон с 250 места и репетиционна зала, а на втория етаж е библиотеката, канцелария и стаи, в които се съхраняват костюмите. Библиотеката е разположени в две зали и поддържа над 17 хил. тома литература.
Читалището е оборудвано с 3 компютъра, с непрекъснат достъп до интернет, мултифункционално устройство и проектор с екран, принтери, озвучителна техника.

Основни дейности: В момента към читалището са действащи следните колективи, обединени под общото наименование „Русаля":
-Група за пресъздаване на народни обичаи
-Певческо хороводна група
-Детски фолклорни групи
-Младежка танцова група
Към библиотеката функционират:
-Клуб за художествено слово и драматизации
-Клуб „Приятели на книгата"

Участия и награди: Ансамбъл „Русаля" е основан през 1968г. от Юлия Зъмчева. От тогава до днес групата има непрекъснат творчески живот, множество участия и десетки отличия и награди: златни и сребърни медали от националните събори на народното творчество в Копривщица, а на юбилейния 10 събор през 2010г. получава престижна награда златен медал и грамота за представянето на обреда „Старинна горнобогровска сватба".
Фолклорен ансамбъл „Русаля" участва в двата етапа на програмата на ЮНЕСКО и Министерство на културата „Живи човешки съкровища" България, като във втория етап обредът „Св.дух-Русалска невеста" е отличен с грамота в районната селекция. През 2007г. с финансиране от НФ „Култура" обредът е възстановен в естествена среда и в сценичен вариант .
През 2008 г.излиза от печат книга за песните, танците и обредите на с. Горни Богров –„Танцовата култура на с. Горни Богров". Това е първото цялостно проучване на танцовата култура на едно селище. Негов автор е д-р Евгения Грънчаров - Института за фолклор при БАН, секция „Музикален и танцов фолклор"

Традиционни празници и обреди: 3 март - деня на Освобождението, "Васильовден –Топене на пръстени", „Бабинден", „Лазаруване", „Гергьовден", „Русалска невеста", „Мало коледо" и др.

Работа по проекти: По програма „Глобални библиотеки-България"2009, библиотеката е ремонтирана и оборудвана с компютри, мултифункционално устройство и проектор с екран; работа по проекти, свързани с издирване, опазване и популяризиране на фолклорното наследство на селището – към НФ „Култура", проекти към Столична програма „Култура", Министерство на културата, Програма „Апликационни форми" и др.

Галерия Читалище Горни Богров

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"