ЦДГ 146 “Звездица”

p1870doqoj1pn1g0qgev1rfc1mngnПрез октомври 1962 г. в квартал Кремиковци е открита детска градина с две групи - дневна и седмична. Заема партерния етаж в един от жилищните блокове на Металургичния завод „Кремиковци". През месец март 1965 г. се откриват още три дневни групи. През 1966 г. се обособява и дворно пространство за детската градина. По повод 40 годишнината от създаването на детската градина, през месец септември 2002 г. ЦДГ № 146 получава името "Звездица".
Днес в ЦДГ № 146 "Звездица" има четири градински, възрастови групи. Работят висококвалифицирани, активни и амбициозни специалисти, които се включват с участие по проекти и обществени изяви. Активно се партнира с неправителствени организации и семействата на децата. Работи се върху емоционалното и творческо развитие на децата, усъвършенстват се умението за изразяване на собствените мисли, чувства и настроения, отзивчивост и съпричастност към околните.
Учители и възпитаници на ЦДГ „Звездица" са удостоени с почетни грамоти и награди за отлично представяне на районни, градски, национални и международни конкурси.

  • Най-добър стопанин на материалната база, участие в програмно и проектно финансиране за повишаване на ефективността на образователният процес, грамота от СО и Рио-София-град, май 2012
  • Участие в 17 издание на „Международно бианале на изкуствата за деца"- Канагава – Япония, ноември 2012г.
  • „Как искам Европейският съюз да промени моят град" – II място, грамота и награда на дете от ПГ, ноември 2012г.
  • Конкурс „Коледа с нас" на интернет телевизия „Аз мога, аз знам"- специални награди, грамоти на учителите и децата, декември 2012 г.
  • „От деца за деца" – Рождественско благотворително тържество, организирано от църковното настоятелство на столичния храм „Св. Параскева" и образователна институция „Дарби" в помощ на децата от Дом за деца лишени от родителска грижа „Митко Петков" в с. Крушуна и дом „Радост", декември 2012г.
  • „Рецептите на баба"- Международен конкурс за рисунка – грамоти и награда на дете от ПГ, 2012г.
  • „Обичам моята родина" – награда „Млад художник" на дете от ПГ, септември 2012г.

Международен детски фестивал „Млади таланти"
Български народни танци – Обработен фолклор – награди за артистичност, статуетка и грамоти, участие в конкурса за приложно изкуство, април 2013г.
- Участие в Международен фестивал „Гергьовско веселие", май 2013г.
- Участие в православния фестивал „Осанна във висините", май 2013г.

Постиженията в образователно-възпитателния процес, положителните промени с обновяване и естетизиране на материалната база, екипната работа на учителите и доброто взаимодействие с родителите имат своя резултат и това са образователните постижения и резултати на малките възпитаници.

Контакти:

гр.София, 1849, кв.Кремиковци, бл. 11
тел. 02/ 994 70 49

или на страницата ни във facebookIcon

Галерия ЦДГ 146 “Звездица”

Старинна легенда разказва за мъдри и силни духом кремиковчани, решили да издигнат храм на Св. Георги Победоносец. Те се спрели на местността „Зиданска страна" /на запад от днешното местонахождение на манастира/.

Започнали каменоделците да строят в една лятна утрин. Строили темелите през деня, каквото построят на другата сутрин намирали всичко разрушено и сечивата изчезнали. Това продължило три дни и всеки път намирали инструментите на мястото, на което се намира днес Кремиковският манастир. На това – същото място, през нощта се появявало красиво и тайнствено сияние и кукуригал петел. Тогава свети човек казал: „Тук ще издигнем храма на Св. Георги Победоносец".

Кремиковският манастир бил построен през втората половина на 14 в. по време на Второто българско царство и по поръчка на цар Иван Александър (1331-1372). Той е един от манастирите, издигнати от владетеля в района на София. Те по-късно стават част от Софийската Мала Света гора.

През 1382 година София пада под турско владичество. При превземането на близката крепост „Градището", манастирът е разрушен. През 1453 г. ферман на султан Мехмед II разрешава на християните да възстановят храмовете, които не са превърнати в джамии. Тогава, през 1493г., местният болярин Радивой в памет на децата си Теодор и Драгана /които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г./, и с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит, възстановява малката църква "Свети Георги" и богато я изографисва /за тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момент на предаване на дарението/.

Църквата е продълговата, еднокорабна и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов. В центъра на манастирския комплекс – над вратата, има надпис, който съобщава за обновяването й през 1611г. 1

Стенописите в църквата са от 1493г. и от 17 и 18 век. Сред по-интересните фрески са: житието на Св. Георги, нрисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост, на Богородица и Св.Анна, прекрасните образи на Св.Теодор Стратилат и Теодор Тирон, върху чиито брони са разчетени имената на зографите Стоян и йеромонах Антоний, рисувал и църквата в Драгалевския манастир. Бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". По време на последната реставрация на старата църква „Свети Георги", е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс, което е признато и от специалисти в тази област. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата.

През 17-18 в. в манастира работела една от най-големите книжовни школи в района. Тук се преписвали богослужебни книги и книги с проповеди. В библиотеката на храма до 1898 г. се е намирало Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковски триптих" с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови. В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява уникалното „Кремиковско евангелие" от 1497 г., което съдържа 307 страници с текстовете на четирите евангелия, украсени с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Подвързано е с позлатена сребърна обковка. То било изработено по поръка на митрополит Калевит и дълги години се е ползвало като служебно евангелие на черквата.

Тук са предадени и съхранявани мощите на Св. Георги Нови Софийски, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, които според преданието били намерени от един овчар и пазени от него в продължение на 30 години.

През годините на робство Кремиковският манастир никога не е запустявал.

От самото създаване, освен че е огнище на българския дух и култура, по-късно се превръща в закрилник на хайдутството и четничеството. След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа двама четници намират убежище под покрива на храма.

Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: "Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана". Димитър Казака е ранен, но 2 успява с други трима четници да се добере до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира, игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

След Освобождението /през 1879г./ в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини, македонски бежанки от Малешевско. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора – волове, коне и манастирски файтон. И най-главното – „уред, чистота и прибраност"